Слово на председателя на журито 2019 г.

Прочетете резултатите от конкурса.
admin
Администратор
Posts: 36
Joined: Wed Jul 07, 2010 7:07 pm

Слово на председателя на журито 2019 г.

Postby admin » Sun Nov 10, 2019 10:42 pm

Скъпи участници в Дванадесетия национален ученически конкурс за литературно творчество и журналистика "Стоян Михайловски" - Русе, 2019,

Скъпи организатори на конкурса, членове на журито, учители и ръководители на литературни клубове, кръжоци и редколегии,

Драги майки и бащи,

Уважаеми дами и господа,


Ето че българското слово отново ни покани при себе си тук, в Русе, на свят ден, 1 ноември - Ден на будителите народни, за да сподели себе си с нас като звук и смисъл, като образ, мисъл и емоция, като творческо вдъхновение, прозрение и художествено-естетическо послание. То ни вълнува с разноречивите гласове на ученици от различни краища на България, които изричат чрез различни по жанр литературни и журналистически текстове открити и преживяни от младите хора истини за живота, за самите себе си, за човека и съвременния свят.

Националният конкурс "Стоян Михайловски" тази година беше посветен на 110 годишнината от рождението на Никола Йонков Вапцаров и на 500 годишнината от смъртта на Леонардо да Винчи. Темите, по които писаха участниците в конкурса, бяха: "Детско лято" и "Разбираш цялата нелепост на този див, объркан свят" в раздел "Литературно творчество", а в раздел "Журналистика" - "Който малко мисли, много греши".

В първия раздел журито отличи 52 литературни творби - стихотворения, разкази, приказки. В произведенията на учениците от 1-ва възрастова група е изграден с подкупваща искреност вечният образ на детето - жизнерадостен, енергичен, любознателен, светъл, отдаден до забрава на игри и веселие през лятото, очарователен с неукротимата си палавост, захласнат по красотата на морето, на планините, поляните и горите в етнокултурното ни землище. Интересно е, че в едно от стихотворенията метафоричният образ на лятото е отъждествен с този на детето. Малките творци показват богато въображение,умения да изграждат художествен текст - лирически и белетристичен, да създават вълнуваща художествена действителност. Основната тема в техните творби се развива заедно с темите за приятелството, за любовта в семейството и между хората, за добротворството, за опазването на природата.

Във втората и особено в третата възрастова група журито беше доста затруднено при класирането на отличените творби, защото различията в техните художествено-естетически достойнства бяха твърде малки и в някои отношения незначителни. Повечето от тези творби без особена редакторска намеса спокойно могат да бъдат публикувани в авторитетни литературни издания. Талантът на младите автори е безспорен, личи и сериозната, системна, вдъхновена работа на ръководителите им с тях в литературните клубове и кръжоци.

Без да се впускам в аналитични подробности, ще подчертая най-значимото в наградените конкурсни текстове. Те се характеризират преди всичко с ярко изразено индивидулно нравствено съзнание, дало възможност на авторите им не само да гледат, но и да виждат днешния свят в многоаспектността на неговата истинска същност. Така те са успели да прозрат съдбовния въпрос на днешния ден, а именно, че човекът само за близо две десетилетия от началото на новия век се е самопревърнал в най-големия проблем на самия себе си, чието нерешаване в обозримо кратко време може да има катастрофални последици за оцеляването на неговия дом - Земята, за бъдещото човешко съществуване изобщо. Случило се е най-страшното - човекът си е тръгнал от самия себе си и е поел към мрака с пусти очи. Погубвайки човечността си, той бързо се превръща в бездуховен морален слепец с объркани ценности, във все по-алчен и меркантилен егоцентрик, в ненаситен импулсивен потребител с опустошена нравственост, на когото е чужда любовта към ближния. Именно този общочовешки патос, който излъчват стихотворенията и прозата на учениците, ги правят близки до поезията на Никола Вапцаров. Те са ѝ близки още и по вярата в човека, която изповядват в произведенията си младите хора, и в тяхната светла надежда и оптимизъм, че човекът ще се върне обратно при себе си и ще се спаси. Всичко това авторите са изразили по оригинален начин и с естетическа мяра в своите творби, използвайки талантливо стилистичните възможности на българския език с превес на такива стилистични фигури и тропи като парадокса, метафората, оксиморона, синестезията, сравнението, антитезата.

Постъпилите материали по темата "Който малко мисли, много греши" в раздел "Журналистика" тази година са по-малобройни от миналогодишните, но при повечето тях, както се изрази Пламен Атанасов, ръката пак е на пулса - отмерва и отчита, напипва... В тези материали свободно, но и напълно защитено битуват различни тези за това дали вярната мисъл винаги предпазва от грешки; дали ако не се обмисли предварително, дадено действие води до грешки, и то непоправими; винаги ли мисълта е привична само за по-възрастните, а младите безгрижно не си напрягат ума; кое учи повече в живота - мисълта или грешката?! Предизвикателствата към младите хора не са били малко и това добре се вижда от техните свежи есета и репортажи, от добрите интервюта и анкети - приятни за четене, тъй като са закачливи и предразполагащи събеседниците към интересни отговори.
Освен традиционно силното участие на млади журналисти от клубове и училища от Пловдив, Варна, Кърджали, София, Монтана, Разград, а в последните години и от Търговище, Тервел, Карнобат, Благоевград, Петрич, вече свой почерк показват и техни връстници от Бургас, Попово, Гоце Делчев, Каварна, Велинград, Обзор и т.н.
Добри думи могат да се кажат и за езика на не малка част от журналистическите материали - доста колоритен, с интересни сравнения и примери от литературата, народното творчество, живия живот.

Ще спестя посочването на езиково-стилистичните грешки, които се наблюдават в конкурсните текстове, представени в двата раздела. За тях трябва да се говори отделно, подробно и лично с учениците. Ще си позволя да подчертая само, че уважението към езика, езиковата грамотност и комуникативната компетентност са огледало на езиковата личност на пишещия или говорещия, знак за неговата култура, за себеуважението и достойнството му.

Скъпи ученици, участници в конкурса, честити награди!

Днес е Денят на народните Будители! Сега повече от всякога е необходимо да осъзнаем, че животът ни на достоен народ днес и утре е възможен, ако всеки един от нас бъде Будител на самия себе си!!! И че това ще постигнем не само с образование и самообразование, но най-вече с възпитание и самовъзпитание!!! Посейте постъпка и ще пожънете навик; посейте навик и ще пожънете характер; посейте характер, ще пожънете съдба (Шекерей).

Честит празник на всички!

доц. д-р Руси Русев


* Слово на председателя на журито на церемонията по награждаването на победителите на конкурса