Слово на председателя на журито 2017 г.

Прочетете резултатите от конкурса.
admin
Администратор
Posts: 34
Joined: Wed Jul 07, 2010 7:07 pm

Слово на председателя на журито 2017 г.

Postby admin » Mon Nov 13, 2017 12:54 am

Скъпи участници в Десетия национален ученически конкурс за литературно творчество и журналистика "Стоян Михайловски", Русе 2017,

Уважаеми дами и господа,


За десети път град Русе дава възможност на много ученици от цяла България да изявят своите словесно-творчески възможности и талант в едно благородно състезание, като представят написани от тях по определени теми художествени и журналистически текстове.

Десетият юбилеен конкурс е посветен на 130-та годишнина от рождението на Димчо Дебелянов и 180-та годишнина от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. Темите, по които писаха участниците в конкурса, бяха: Невъзможното щастие - в раздел "Литературно творчество", и Всичко се състои в нашите задружни сили - в раздел "Журналистика". Критичният прочит на представените художествени и публицистични текстове разкри, че повечето от учениците са се затруднили в осмислянето на зададените теми и не са успели да ги разработят. Но при някои от младите хора темите са активирали творческа дейност, която е дала интересни резултати. Кое е характерно за отличените литературни текстове?

На първо място, това е смислово-емоционалният акцент, който авторите поставят върху съхраняването на човешкото у човека като задължително условие той да бъде щастлив. Тази ярко изразена авторова позиция, която е дълбоко нравствена по своята същност, е мотивирана от настъпилите коренни промени в ментално-психологическите характеристики на човека в началото на 21 век - промени, които постоянно се увеличават и задълбочават под влиянието както на положителни, така и на регресивни тенденции в демократичните общества и от все по-динамичното развитие на новите технологии в дигиталната епоха. Много точна представа за тези дълбинни личностни изменения дава философският анализ, който прави на съвременния човек изобщо и в частност на българина Красимир Крумов-Грец - блестящ български философ, талантлив писател, сценарист, кинорежисьор, изследовател на поетиката на киното, гост-преподавател в Берлинската академия за кино и телевизия, преминал неотдавна в отвъдното. Ето малка част от неговите аналитични наблюдения, тъжни констатации и заключения: Тенденцията на обезчовечаване на човешкото, за своеобразно обезлюдяване на човешката менталност, за преструктуриране на нейната функционалност е очевидна. Свръхкапитализмът създава условия за радикална промяна в нагласите и проявленията на душевния апарат на човека, на видовете труд, живот и език (Крумов Кр. Новият конформизъм. Есета, AGATA-A, С., с.83). По-нататък авторът обяснява: Идеалът на социализма да произведе нов, социалистически човек пропада именно затова, защото е тотален. В момента обаче, в който капитализмът прониже всички обществени и социални сфери, той ще произведе капиталистическия човек, а това ще бъде краят на капитализма. Свърхкапитализмът, за разлика от капитализма, вече е пронизал всички обществени и социални сфери. Днес в нас шества капиталистическият човек. Дали прогнозата на Бел ще се сбъдне? Дали това ще бъде краят на свръхкапитализма? Едва ли, защото капиталистическият човек вече не е трансцендентално същество. В капиталистическия човек умира и примира всичко - душа, човешка близост, разбиране, потребност да обичаш. С раждането на капиталистическия човек умира трансценденталният човек, шествал на земята през последните хилядолетия. // Започва ерата на не-човека - непознато същество със стъклен поглед, лишено от душа и с отнет дух, същество, което няма себеподобни. Защото себеподобието се открива в трансценденталното Лице на Другия. Вместо Другия днес има "останалите" и всеки изглежда различен, непознат, враждебен, защото е отнет общият извор, общата дълбина. Трансценденталното се оттегля от нас, оставаме пусти хора, с опразнени сърца, които не познават друго освен собственото си тяло и инстинктите за оцеляване, притежание, обладаване и разрушение, както казваше Пазолини. // ... тъкмо човекът избра капитализма за свое жизнено поприще и упование и с това го превърна в масово самоубийство, в грамадно поле на смъртта на душата и духа, и отбеляза края на въжделенията ни по духовен живот и самоусъвършенстване, по поривите за приятелство, смирение и милост (с.222 - 223). А ето я и тревожната изповед на 17- годишната Недялка Стоичкова, ученичка от Търговище, участничка в настоящия конкурс: В един момент технологиите ще се окажат нашият най-голям враг. Враг, който дълги години е пускал корени в ежедневието ни, който е бил благоприятен за нас, помагал ни е и въпреки това убива нашите взаимоотношения. Не умеем да общуваме на живо. Не умеем да се изразяваме, не умеем да завързваме познанства, живеем в свят, изпълнен с онлайн приятели, които реално са ни само бегли познати. Ставаме емоционални инвалиди. Аз нямам нужда от виртуално лице. Имам си истинско, човешко! В тези редове звучи неистовото желание: Искам да остана и да бъда човек!

С идеята за съхраняване на човешкото е свързана и идеята, според която човек може да бъде истински щастлив, единствено ако е духовно много богат и е обърнат с лице към Другия, готов да му даде любов, приятелство, милосърдие, състрадание, грижовност, надежда. Изграденият художествен образ на човека в най-добрите конкурсни литературни текстове контрастира на съвременния бездуховен и бездушен индивид, на циничния и арогантен индивидуалист, преследващ безогледно егоистичните си прагматични цели. Този образ е контрапункт на консуматора, оплетен в мрежите на хедонизма и меркантилността.

Показателно е, че в своите творби младите автори мечтаят и настояват за един действен хуманизъм в планетарен мащаб, благодарение на който човекът на Третото хилядолетие ще сложи край на самоубийственото си живеене и ще се върне към истинското си човешко състояние. Тогава неговото щастие ще бъде възможно като личност, която изгражда един модерен свят по свой образ и подобие. Личност с ярка нравствена позиция спрямо живота, способна да се самопознава, самоизгражда и себеосъществява целенасочено в обществото, самоусъвършенствайки се духовно, интелектуално, емоционално и физически.

Ще се спра накратко и върху журналистическите текстове. За съжаление, открояващи се, силни в съдържателно и формално отношение материали не постъпиха. Немалко текстове са еднотипно написани, езикът им е безличен и неискрен в своята приповдигнатост и помпозност или суховата информативност. В тях се губи образът на пишещия млад човек. Загърбена е истината за всекидневното ни живеене като сурова и свирепо саморазрушаваща се, разединена в целостта си национална общност. Истина, изречена метафорично от поета Владимир Попов през недалечната 2012 г.: Самоизяждането свърши./ И вече пропаст ни дели./ Богати вълци./ Бедни вълци./ И всичките еднакво зли. ("Нежната глутница")

Има и журналистически материали, които свидетелстват за будно присъствие на техните автори в обществото, за зорките им наблюдения върху ставащото в нас и около нас. В някои от текстовете се наблюдават колоритни препратки от минало през настояще в бъдеще, езикът е остроумен и образно-емоционално въздействащ. Запомниха се имена на автори от Пловдив, Кърджали, Търговище, Бяла Слатина, Тервел, Монтана, Русе...

Скъпи участници в конкурса, уважаеми дами и господа, след четири дни ще честваме Деня на будителите - свещен празник за всеки един българин!

В своята забележителна книга "Записки за България и за българете" Любен Каравелов твърди, че дълбоко в себе си ние сме "чист и неразвален народ". Но ето вече 28 години ние се отдалечаваме драматично от истинската си нравствена същност, поразени от бездуховност, морална нечистоплътност, липса на ценности, малокултурност, пошлост, алчност, омраза. Като всеки народ и ние си имаме добри и лоши страни. Но защо у нас днес избуява повече лошото, а доброто притихва и се стаява в душите ни? Ние като че ли губим желанието си да бъдем българи, присаждайки си толкова охотно неприсъщи на националния ни характер качества, които отразяват чужди духовни ценности!!! Не, това не е черногледство - реалността е пред очите ни, изпълнена с агресивност, жестокост, вопиюща безотговорност, корупция, духовна мизерия! Дошло е време не будителите да ни будят, а ние сами да се събудим най-после в тяхното слово, което толкова години упорито ни изрича като светла и горчива истина. Така ще се завърнем при себе си. Завръщане, което е прозряла шестокласничката от град Троян Паолена Бънджева: И пак сме тук, и тъжни, и самотни, / но вярата във нас не се сломи, / поглеждаме във себе си дълбоко / и виждаме любов и много светлини! Тогава ще превърнем Словото в Дело, чрез което ще се възвисим в силата си като "чист и неразвален народ", за да заживеем с достойнство според народните си начала, за които ни говорят Христо Ботев и Любен Каравелов. Защото това са началата, които охраняват нашата етнокултурна самоличност, опазват ценностната ни система и поддържат виталността ни в трудно време на големи изпитания като днешното.

Скъпи ученици, участници в конкурса, честити награди!

Благодарност и дълбок поклон на всички, които през годините работиха с обич и вяра в талантливата младост на България, за да го има този конкурс - поетесата Иглика Пеева, дала идеята за конкурса през 2007 г. като ръководител на Клуб "Слово" към Общинския детски център за култура и изкуство - Русе, Община Русе, Юлия Енчева - директор на ОбДЦКИ, Анна Русева и Милена Димитрова - организатори, Силви Стефанов, Нели Пигулева, Стоянка Живкова, Емил Янчев, Таня Живкова, Радослав Атанасов, Пламен Абаджиев, Пламен Атанасов - членове на журитата. Безценна е вдъхновената, апостолска, будителска дейност на учители, ръководители на клубове и родители от цяла България!

Нека да ни е честит Денят на народните будители!!!

доц. д-р Руси Русев


* Слово на председателя на журито на церемонията по награждаването на победителите на конкурса