Слово на председателя на журито 2013 г.

Прочетете резултатите от конкурса.
admin
Администратор
Posts: 38
Joined: Wed Jul 07, 2010 7:07 pm

Слово на председателя на журито 2013 г.

Postby admin » Sat Aug 29, 2015 7:28 pm

Скъпи участници в Шестия национален конкурс за литературно творчество и журналистика "Стоян Михайловски" – Русе`2013,

Уважаеми дами и господа,


И тази година любовта към българското слово и светлият стремеж към творческа изява дадоха живот на много художествени и публицистични текстове. Стотици ученици от различни градове на нашата страна - Варна, Велико Търново, Благоевград, Дупница, Казанлък, Карнобат, Монтана, Плевен, Пловдив, Полски Тръмбеш, Разград, Русе, София, Тервел, Търговище, Чирпан, Шумен - представиха свои творби за участие в отделните възрастови групи на обявения конкурс. Талантът на българската младост отново търсеше заслужено признание и оценка за сътворените от него текстове - различни по жанр, по стилистика и творческа реализация. Младият творчески глас на България заявяваше своята виталност и очертаваше напористо собствените си измерения в образно-емоционалната и смислово-естетическата дълбочина и значимост на художественото слово. За да бъде чут, за да бъде забелязан!

И ето ни днес, сред красивата многобагрена красота на крайдунавския октомври, в предверието на един от най-светлите български празници - Денят на народните будители, в мъдро притихналия и гостоприемен Русе, в тази зала, където българинът е и европеец, за да споделим успехите и неуспехите си, радостта и надеждата си от възможността да изповядаме съкровеното си Аз в Словото и чрез Словото, което ни осветява със светлината на канона на българщината и ни прави хора с планетарно мислене и чувствителност.

Няма да правя подробен анализ на художествено-естетическите достойнства или слабости на разгледаните литературни текстове, няма да представя и аналитичните наблюдения на журито върху представените журналистически или публицистични работи, не само защото спецификата на моето обръщение към вас изисква да бъда лаконичен, но най-вече защото искам да поставя един важен акцент. И този акцент е свързан с факта, че за първи път участниците в конкурса трябваше да пишат по зададена от организаторите тема, а именно: Малко доброта - малко слънце в деня ми.

Това обстоятелство е затруднило учениците. Немалко от тях са се залутали в затрънените смислово-ценностни пътеки на идеята за доброто и не са успели да излязат на Пътя, за да намерят подходящо творческо решение.

Що е добро и що е зло? Може ли да има добро без зло? Мъчителни въпроси, които човекът винаги си е задавал и напрегнато е търсил отговорите им. Нека сега, като се опираме на споделените от вас мисли и чувства, на образите, родени от вашето въображение и на откровените ви творчески усилия, макар и някои от тях неуспешни, да направим опит в търсенето на отговора, колкото и трудно да е днес това.
Ще започна със стихотворението на един русенски поет, непубликувал приживе и затова неизвестен, който в този миг за първи път публично и на висок глас ще излезе от поетическата си анонимност пред чистотата на вашите млади души.

Най-смелите ще си отидат първи,
покорните ще носят тежък кръст.
Що камъни селякът ще обърне
с надеждата за плодотворна пръст

и ще скърби за своята нетрайност,
отново всяка есен ще оре -
земята и човекът имат тайна,
която друг след нас ще разбере.

И в скромни знаци по стената бяла
несъвършенството си завещал,
ще се завърне в своето начало -
обреченост от светлина и кал.

Ще продължа с изреченото в Прогласа:
Помогни на ближния си! Облечи го с твоята риза!
Ако нямаш риза да му дадеш, нахрани го от твоето блюдо!
Ако нямаш залък да му дадеш, изнеси чаша бистра вода!
Ако и това нямаш, поне една дума за утешение нямаш ли?


Значи, Доброто е пътят на Обичта на всяко човешко сърце към Другия, към Другите, и то не само към хората, а към всичко живо и неживо във Вселената, защото граници между Аз и Ти, между Ние и Те в нея няма, защото всичко е свързано с всичко и е взаимозависимо в лоното на равнопоставеността и всеобичта!

Хората на художественото слово по условие са вестители и ратници на Доброто, на Доброто с характер!!!

Но като мисионери на добротворството те винаги следват основни и безусловни принципи в светлото поле на творческата си свобода. При обсъждането и оценката на представените текстове журито обособи някои от тези принципи като художествено-естетически повели . Те са и нашето послание към всички вас. Аз ще ви ги представя сега в поетическа форма, чрез стиховете на Семо Русев:

Първата повеля:
Намери думите!
Накарай ги да приличат на теб!
Остави им дълги коси!
Обуй ги в самурени чехли!
Боси ги остави
по белия лист да проходят!
Да се гънат от студ!
Да се спъват във огъня!
Да достигнат до смисъла
с твоя походка!
И дори да се блъскат в стените на клетката,
и дори да останат перата им само,
слепи ги отново!
Стопли ги!
Накарай ги да приличат на тебе!

Втората повеля:
Ако имал си нещо да кажеш,
този свят някой ден ще узнае.
Не кори песента, щом не може
отведнъж да достигне безкрая.
Ти я чувствай край теб да трепти,
като птица среднощ да се вдига,
а когато добие черти,
побери я във тъничка книга!
Не дочакай и славата даже
да похлопа със пръсти сковани.
Ако имал си нещо да кажеш,
непременно след теб ще остане.

Третата повеля:
Където е родината, където с теб
сме коренища вплетени. Където
простотата е необходимост,
а истината вярва само на ръцете.
Където мъдростите са изписани
на челото, а хлябът и солта
са тъй естествени като самия теб.
Където можеш цял ден да работиш,
а вечерта със братята да се огледаш
в дъното на гърбавата бъчва.
Където няма да те тупат по гърба
и да ти казват, че си нужен,
а сам разбираш, че бяз тях
си капка върху пясък.

Четвъртата повеля:
Когато си отида,
реките няма да сменят посоките
и костенурката ще кара
още сто години.
И някой ще изслуша мислите
на моите момчета,
тъй както мен изслушваха понякога.
Животът все така
ще продължи да мъчи живите,
останалите ще обрича на спокойствие,
защото...
животът е прекрасен.
Един човек ще прочете
едно стихотворение,
написано от мен, и ще открие,
че всеки би могъл да пише,
защото всъщност
аз това съм искал да му кажа.

Величието на всеки голям творец е в самочувствието на скромността му, в умението му да изповядва чрез словото истината за човека с цената на собствения си живот, в дълбоката му свързаност със земята, на която е роден, и с народа, към който принадлежи, защото без корени дървото не разлиства клони в небесата.

Разгръщането на способността за творчество в най-широкия смисъл на думата е вдъхновеният полет на собственото ни безсмъртие, преодоляло гравитационното поле на обречеността ни като хора. В голямата лирическа книга на Вселената всеки от нас е уникално стихотворение, написано от самия него с вярата, че върховната ни мисия тук, на земята, е да правим този свят по-добър, отколкото е бил, когато сме дошли на него.

Скъпи млади участници в конкурса,

Уважаеми и дълбоко ценени ръководители на звената за ученическо творчество,

Желая на всички вас здраве, вяра в собствените сили и воля чрез Българското Слово да преоткрием себе си за нов живот, в който да се себеуважаваме като уникална градивна човешка общност, забравила омразата и способна да обича.

28. 10.2013 г., Русе
доц. д-р Руси Русев


* Слово на председателя на журито на церемонията по награждаването на победителите на конкурса