Слово на председателя на журито 2016 г.

Прочетете резултатите от конкурса.
admin
Администратор
Posts: 38
Joined: Wed Jul 07, 2010 7:07 pm

Слово на председателя на журито 2016 г.

Postby admin » Thu Jan 05, 2017 9:20 pm

Скъпи участници в Деветия национален ученически конкурс за литературно творчество и журналистика "Стоян Михайловски", Русе, 2016 г.,

Уважаеми дами и господа,


Темата за свободата, образите на носителя на свободния човешки дух, който се бори да осъществи мечтите си, и на човека с "Хамлетов синдром" винаги са вълнували и ще вълнуват умовете и сърцата на поети, писатели, драматурзи. Те са актуални във всяко време, защото задават по своеобразен начин многообразните ценностни измерения на човешкото битие и дават възможност да се осмисли и преживее в дълбочина съкровеността на човешкото у човека. Те са едни от основните ориентири в себепознанието на човешката личност, в творческите търсения на художниците на словото да намерят отговори на онези въпроси, които "никой век не разреши". Именно това бяха мотивите за формулиране на темите на тазгодишния национален ученически конкурс, в чието съдържание са синтезирани мисли на Сервантес и Шекспир - един смислово-емоционален акцент от страна на журито върху навършването на 400 години от смъртта и на двамата литературни гении.

По двете зададени теми писаха ученици от цяла България и представиха текста. Отличените литературни творби се характеризират с две ярко открояващи се художествено-естетически особености. Първата от тях е свързана с начина, по който се интерпретира свободата като скъпоценен дар. Младите автори като че ли твърде рано са прозрели или интуитивно са доловили истината за невъзможността на човека да бъде напълно свободен в обществото, затова в своите стихотворения, разкази и приказки те изграждат преди всичко образа на вътрешно свободния човек. Свободата се проявява като функция на духовното преживяване на битието в неговата всекидневна святост, смисленост, ценност и истинност. Ето един твърде показателен пример: Моята свобода Свободата е да погалиш ,/ вместо да удариш. // Свободата е да обичаш, / вместо с лоши думи да наричаш.// Свободата е да прегърнеш, / вместо гърба си да обърнеш.// Свободата е да помогнеш, да дадеш, // да избереш Човек да порастеш! Това е стихотворението на 9-годишната Маргарита Фъртунова от Велинград. А ето какво пише друг четвъртокласник също от Велинград: Най-скъпоценният дар на света Да има мир, а не война - / това е свобода. // Да греят детски радостни лица -/ това е свобода. // Да имаш къща,майка и баща - това е свобода , / добри другари, весела игра - това е свобода. // Най-скъпоценният дар на света / това е нашата свобода! Във финала на разказа на Михаела Омарова - ученичка в 10 клас на СУЕЕ "Св. Констатин-Кирил Философ”, Русе - героинята заключава - Свободата е възможността да бъдеш какъвто си, правото да обичаш и да се гордееш с онова, което е скъпо на сърцето ти. Тя е безценен дар. Свободата е образно-естетически интерпретирана като кауза на човешкото - богата душевност и светъл дух, висока нравственост, щастието да имаш приятели, да се радваш на дом и семейство, да се трудиш и живееш мирно и над всичко - да обичаш Другия, този като тебе, благодарение на когото ти си личност, да служиш на вселюбовта във Вселената. Няма да бъде пресилено, ако разглеждаме дадената интерпретация на свободата и като подсъзнателна реакция на младите автори срещу все по-очевидната опасност човешкото у съвременния човек да претърпи крах, защото той все повече се превръща в роб на самия себе си, преследвайки личните си прагматични цели с откровена морална недостатъчност, с емоционално обедняваща душа, с духовна пустота и враждебност. Робът на самия себе си не може да съгражда свободен свят. Той може да предизвиква само хаос и да поражда безумия. Горчива е иронията в разказа на Борис Дечев, единадесетокласник от Шумен. Тя застива в края на творбата в смразяващ сарказъм:

Петър млъкна за момент и по лицето му се изписа тъга и даже отчаяние.

- Абе, Хулбиглесиас, аз доникъде не стигнах, толксова се чудих и пак нищо не разбрах - какво е свобода и какво е свободен човек. Ех, да му се невиди! - тросна се Петър и след това почеса котарака зад ушите. Хулиглесиас извъртя глава, взря се в очите на Петър и промълви с дълбок, ала Морган Фрийман глас:

- Е т,ва е то свободата, Петре - да бягаш от психиатрична болница, да разрежеш оградата и преди да избягаш, да седнеш пред нея и да се чудиш -к,во е т,ва свобода.

И преди да се усети, ръце, опасани в сини латексови ръкавици хванаха Петър под раменете и го понесоха към психиатрията като чувал с картофи, а Хулиглесиас изчезна във въздуха.


Журналистическите материали се отличават с будно авторово присъствие и зорки наблюдения на ставащото в нас и около нас, с колоритни препратки от минало през настояще в бъдеще, с подчертан стремеж към ясен, точен и стегнат изказ, с остроумни сравнения, с умелото използване на тропи и стилистични фигури. Има жанрово разнообразие, находчиви хрумвания и ракурси, особено в интервютата и анкетите, а и в някои репортажи, есета и коментари. Радостно е, че ръката на младите е на пулса на времето ни. За съжаление екипни журналистически материали не постъпиха. Значителна част от постъпилите творби и в двата раздела не отговаряха на темата - литературната тема беше често тема и на журналистически материали и обратно. Именно затова и не са класирани някои текстове от различни жанрове, макар и добре написани. Въпреки това обаче има отличени ученици за цялостно представяне - например носителите на специалните награди. Голямата награда на конкурса - статуетката на Стоян Михайловски - тази година не се присъжда.

Ще ми се да обърна внимание и на правописа, защото в немалко от текстовете доста често се наблюдават нарушения на правописните правила. Необходимо е да помним, че правописът е страж, който пази ревностно вътрешната стабилност на националния език. Правописът е будната съвест на езика, който съхранява културната идентичност на един народ, неговата единност и цялостност като уникална мисловност и чувствителност, като духовна енергия, морал и воля за себеосъществяване. Той показва доколко пишещият се себеуважава като езикова личност.

В навечерието сме на един от най-съкровените български празници - Деня на будителите. Радостно е, че и в това издание на Националния ученически конкурс за литературно творчество и журналистика "Стоян Михайловски" нашите деца и внуци, водени от своите учители и ръководители, показаха, че могат да бъдат на висотата на своето време и със слово да го осмислят и преживяват емоционално и естетически, призовани от таланта си да следват висш духовен идеал, да осъзнаят, че заедно с физическия закон в основата на мирозданието е заложен и моралният принцип, което е най-важното условие за физическото безсмъртие на вселената и за съвършенството на човека; че световното действие е оставено на нас, хората, че то зависи от нашата воля, от избора ни, от нашата нравствена позиция, чрез която можем да допринесем за възстановяване на световното равновесие, на световната хармония, отърсени от духовната си слепота и леност, от алчността, злобата и егоизма си.

Честит празник! Честити награди!

доц. д-р Руси Русев


* Слово на председателя на журито на церемонията по награждаването на победителите на конкурса