Слово на председателя на журито - 2008 г.
Скъпи участници,
във Втория национален ученически конкурс за литературно творчество и журналистика „Стоян Михайловски” – Русе`2008,
Уважаеми дами и господа,
Този конкурс очертава своеобразно духовно поле, в което българското слово, изречено от най-младите гласове на нацията ни, се проектира талантливо във времето и пространството с интригуващи художествени и публицистични интонации.
Тематичната и жанровата свобода, които предполага конкурсът, са дали възможност на учениците да изявят своето дарование, мисловността и чувствителността си в различни аспекти.
Трогателно е да наблюдаваш как утринните стъпки на пробудилия се талант налучкват трепетно своята си пътечка, която бисерната огърлица на росата озарява с божествен благослов.
Творбите, с които журито се запозна, и най-вече тези, които отличи, разкриват стремежа на младите хора да намерят по-траен и значим словесен израз на своите вълнения и преживявания, на субективно-оценъчните си реакции към света, в който живеят, и към хората.
Текстовете, създадени от автори на различна възраст, ни въздействаха и радваха ту с оригинална продуктивност на въображението, ту с ярък словесен образ или завладяваща езикова игра, ту с интересно композиционно решение, изненадващ сюжетен ход или с прекрасно чувство за хумор. Дълбоко впечатление ни направи ярко изразената нравствена позиция на авторите на публицистичните материали, както и уменията да се списва вестник, да се подготви радио- или телевизионен материал.
Особен интерес предизвикаха у нас опитите на някои от авторите да интерпретират определени състояния на съкровената човешка интимност с оглед на конфликта между съзнавано и несъзнавано у съвременната постмодерна личност. Заинтригува ни симпатичната творческа дързост да се концептуализират и художествено-естетически да се интерпретират сложните проблеми за различния, за Другия у нас и извън нас, за вътрешната свобода и духовния човек изобщо, за родовата памет и вписването ни като етнокултурна общност в днешния драматично глобализиращ се свят.
Но като че ли най-ценно беше това, че у някои млади хора успяхме да съзрем смътно очертаващата се фигура на Твореца като Homo viator, т.е. на пътуващия през процепите на времето човек, който се стреми да си задава онези съдбовни въпроси, свързващи го както с културното наследство, така и със звездните светове над него, за да бъде и пребъде той като Човек.
Желая да отбележа и още нещо, изключително важно. Всички ние, които сме в тази зала, цялото ни общество, дължим дълбок поклон на признателност към онези учители, литератори, педагози, специалисти, утвърдени творци и журналисти, които работят с талантливите деца в кръжоци, клубове, студия, центрове и пр. Те са Апостолите на духа в днешната ни затрънена духовна нива. Нима има нещо по-стойностно от това в едно Апокалиптично време, време на морална недостатъчност и поразяваща криза на духовността да приласкаеш покълващия талант и с обич да му посочиш онзи Път, светъл и саможертвен, по който той може да тръгне на свиждане с твореца у себе си и с Вечността на думите.
Уважаеми дами и господа,
Нека с възторг и надежда да приветстваме креативността на българската младост, нейния витален, съзидателен творчески импулс и словесната й дарба, защото те я правят Личност, която с талант, достойно и красиво, ще ни впише като уникална културна цялост в свещенната книга на Вселената.
11 май 2008 г.
доц. д-р Руси Русев
* Слово на председателя на журито на церемонията по награждаването на победителите на конкурса