Слово на председателя на журито - 2009 г.

Скъпи участници в Третия национален ученически конкурс за литературно творчество и журналистика “Стоян Михайловски”, Русе`2009,

Уважаеми дами и господа,

Конкурсното четене на различни по жанр текстове, написани от много млади хора, които се себеизразяват като личности посредством духа и творческата енергия на българското художествено и публицистично слово, е изключително вълнуващо. Но то е и много отговорно, защото не е обикновен прочит, а четене, което трябва да подреди максимално обективно представените произведения по определена вертикала с оглед на техните достойнства, разглеждани и оценявани от различни страни. Една такава дейност има своето оправдание само когато се мотивира от взискателната обич към младия човек и уважението към неговите творчески усилия.

В процеса на смислово-емоционалното възприемане на множеството текстове(езикови, визуални или смесени) упорито търсех да откроя кое е особеното, характерното за тазгодишния конкурс. В началото видях нещо, което беше убягнало от погледа ми миналата година. А то е много специфично като явление поради формата на самия конкурс. Ще го нарека път към Словото. Когато се проследи внимателно една немалка част от творбите по възрастови групи се вижда уникалното творческо движение на момичетата и момчетата из необятната вселена на българското слово. Те навлизат все повече и повече в нея и откриват с изострените си сетива, всеки според своите мисловни и емоционални нагласи, съгласно възрастта и езиковия си опит, различни неща – очарованието на играта със звуковете, магията на ритъма, красивия рисунък на нагледа, сладостната тръпка на тона, деликатното внушение на нюанса, тайния шепот на думите, които се съчетават помежду си. Всяко тяхно откритие е благословено от дарбата им, която му дава различен израз. Разбира се, че повечето от успешните в художествено-смислово и езиково-естетическо отношение творби са рожби на спонтанноста, на интуицията, но те са сериозните знаци, давани от таланта, раждащ се в дълбините на вътрешния човек. Важното е, че се тръгва по Пътя и че в началото до тебе е онзи, който ти дарява съкровената истина на посветените - със зведен прах ще се покрият нозете ти само ако имаш волята да вървиш по този път и да развиеш своя талант с вдъхновение, респект и обич към красотата и мощта на българския език.

Другото, което привлече вниманието ми, е долавящият се, макар и смътно, порив към самопознание чрез интерпретиране на добре познатите в художествената литература мотиви за двойника, за огледалото. Саморефлексията в някои от творбите е водещ образнотворчески и смислообразуващ механизъм. Произведенията на младите автори с такава тематика са толкова откровени, че всяко съмнение за наивно подражателство следва да бъде отхвърлено. Вероятно апокалиптичното ни време моделира подобни мисловни и естетически нагласи в твърде ранна възраст, което е знаменателно, и творческите търсения в тази посока трябва да се насърчават. Защото човекът на 21 век няма друга алтернатива освен безкомпромисното самопознание, ако иска да избегне надвисналата над него антропологична катастрофа и да възкресне за нов живот след чудовищните идеологически експерименти в човешкото развитие до днес.

В някои от литературните и публицистичните произведения на младите хора аз съзирам едва наболите, крехки кълнове на новото мислене и на новия образно-словесен език, които, обогатявайки усета ни за красота, ще излъчат към нас потребните ни послания за човешко съществуване, осветено от един нов хуманизъм.

И третата особеност. Това е ярко изразеното в някои от текстовете усещане за космичност, за единство на вселената, което може да бъде възприето като израз на онзи съкровен копнеж на съвременната личност по друго устройство на човешкото битие – един копнеж, породен от зараждащата се нова планетарна мисловност и чувствителност.

Миналата година, след приключването на финалната тържествена част на конкурса, една ученичка от Варна в разговор с мене ми зададе въпроса: Има ли надежда за нас младите в България? Труден въпрос. Честният отговор е охраняван зорко от Съвестта и Отговорността. И днес не зная как да отговоря – раните са много и болезнени – но вярвам в едно, че надеждата се нарича Младост.
След малко ще бъдат връчени наградите, но аз искам да подаря на всички вас, млади творци, от името на журито, в чийто състав са все хора на словото, не друго, а едно мъдро напъствие на изтъкнатия български поет, писател, драматург, преводач и публицист Стефан Гечев: Учи се от пчелите. Те събират нектар и прашец от природата, а след това така го преработват, че резултатът е восък и мед, организирани в медната пита, която не съществува в природата.

На добър час!
Руси Русев

* Слово на председателя на журито на церемонията по награждаването на победителите на конкурса