Слово на председателя на журито - 2012 г.

Скъпи участници в Петия национален ученически конкурс за литературно творчество и журналистика "Стоян Михайловски", Русе`2012,

Уважаеми дами и господа,

След известна пауза Русе отново предложи своето конкурсно гостоприемство на младите творчески гласове на България. Конкурсът следва със завидно упорство своя нелек път, защото той се организира с убедеността, че българската младост е тази, която обрича творящия български дух на безсмъртие.

Начинът, по който се провежда този конкурс, дава възможност да се проследи хронологията на поетическата рефлексия, да се види как се ражда и развива художественото дарование. Форматът на конкурса открива пространство, в което може да се наблюдава многоаспектността на художественото мислене, многобагрието на младежката чувствителност и спецификата на словесния поетически изказ в тяхната динамика - от спонтантанната им проява и невинност, през внезапното и щедро избухване на таланта до съзнателния стремеж към словесно сътворяване на нова, емоционално-естетически преживяна и ценностно осмислена , художествена действителност.

В представените тази година литературни творби, които журито имаше удоволствието да чете и да оценява, младите автори интерпретират темите за смисъла на живота и за смъртта, за любовта и приятелството, за отношението човек и природа, за човешкото достойнство и обичта към родината, към родния край. Положителното е, че авторите са потърсили съвременните измерения на тези теми, за да зазвучат отчетливо проблемите на днешния ден - обезличаването на личността, унизителното битие на голяма част от българите, объркаността на младия човек в един жестоко меркантилен и без ясни ценностни ориентири свят, безпътицата и отчаянието, чужбината като екзистенциална алтернатива, безпощадността на дрогата и пр. За съжаление в повечето от литературните творби тази година липсва творческа оригиналост, по-смели творчески решения, по-адекватен словесно-образен и естетически израз на художествения замисъл. Художествените текстове остават някак си затворени в самите себе си, без да тласнат читателя към търсене на смисъл за същността на нещата. Не са ли прекалено високи критериите ни, когато оценяваме представените ни с толкова трепет от младите хора стихотворения, разкази, литературни есета? Все пак тук не можеш да не отчетеш възрастта, опита! Ето кое раждаше мъчителен размисъл и колебания в работата на журито. Но в съзнанието си имахме сътвореното от учениците в предходните издания на конкурса и съпоставките бяха неизбежни. А и всеки един от нас носи у себе си респекта пред красотата и величието на българския език, пред неговата творческа мощ. В този смисъл и най-малкият компромис от наша страна беше неоправдан. Литературното произведение с действителни художествено-естетическа качества няма възраст, защото то говори с езика на вечността, а този, който прави първата съзнателна крачка в литературно-творческото поле, трябва да е готов да върви през него не като случаен минувач, а като пътник с билет на истината и красотата, устремил се по собствената си духовна вертикала и самовзискателност, за да разкаже своята земна приказка на звездите и хората. Но непременно първо на звездите!!! Съвършенството в литературното творчество не познава таванността!!! Току-що изречените думи изразяват и основния мотив на журито да не присъди тази година голямите индивидуални награди за литература и журналистика.

Журналистическите работи ни доставиха огромна радост - със силното си присъствие във всички жанрове, с подбора на интересни теми и с изразяването на още по-интересни идеи, с оригинални хрумвания и с издържани в композиционно,правописно, пунктуационно и езиково-стилистично отношение текстове. Но най-вече с ярко заявената и силно изразената обществена позиция на младите журналисти, чието мислене е оригинално, цветно (както го определи Пламен Атанасов), гражданско. Зарадва ни и разширяваща се "география" на представените коментари, есета, репортажи, очерци, интервюта, пътеписи. Освен редовно участващите клубове от Варна, Монтана, Шумен, Пловдив, Бургас, Разград, Русе, сега има сериозно присъствие и на участници от Тервел, Търговище, Видин, Силистра, Провадия, Благоевград, от София и други градове. Прави впечатление, че между поколенията има добра приемственост с появата на нови таланти в българската журналистика, а това е солидна заявка за нейното бъдеще.

В навечерието сме на светъл български празник - Денят на народните будители! Нека той да е честит на всички участници в конкурса и на техните близки! Нека да сторим дълбок поклон на признание и почит пред онези учители и ръководители на литературни и журналистически клубове и кръжоци, които работят с нашите деца и внуци вдъхновено, с обич и мисъл за бъднината на България. Защото много е важно да събудиш един народ от дълбок сън, но още по-важно е да го държиш винаги буден, за да бъде БЪДЕН!!!

На добър час!
доц. д-р Руси Русев

* Слово на председателя на журито на церемонията по награждаването на победителите на конкурса