Слово на председателя на журито - 2015 г.

Скъпи участници в Осмия национален ученически конкурс за литературно творчество и журналистика "Стоян Михайловски", Русе, 2015 г.,

Уважаеми дами и господа.

Българското слово, изричано от най-младите му носители в художествена или публицистична реч за осми път ни събира в Русе, притихнал в мъдростта на своята есен и загледан през рамото на настъпващата зима в "зелените чудеса" на жадуваната пролет.

В настойчивата повторителност на конкурсното събитие, в празничното вълнение на ритуалността ние всеки път, отново и отново, трепетно отиваме на свиждане с Красивото и Доброто, което пазим неизменно в най-съкровеното кътче на душите си. Там, където съществуваме като ИСТИНА в човешката си, в етнокултурната си, в националната си същност и уникалност.

Знаменателно е, че резултатите от този конкурс се отчитат в навечерието на Деня на будителите - един съкровен и свещен празник за всички нас. Заедно с празника на светите братя Кирил и Методий това е най-българският между всички други наши празници, защото е израз на дълбоката ни човешка драма в стремежа ни да БЪДЕМ на тази земя сред бушуващите бури на Голямата история. Да почиташ будителите си е в някаква степен израз на откровено себепознание и надмогване на собствените си слабости. А за това се иска огромна сила на духа и почтеност към самия себе си. Не може да бъде събуден този, който не желае да се събуди!!! Ето защо, когато на България са и запявали заупокойна, тя винаги е възкръсвала в самата себе си и чрез себе си!!!

Но кого честваме реално в Деня на будителите? Честваме Българското слово, което ни изрича по неповторим начин във Вселената, честваме себе си като Слово - различимо, различно, уникално във всемира. То е неуморият Будител в нас като единна и цялостна личност. Защото, когато прочета укорните думи: "О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?" в съзнанието ми се събужда образа на чутовния йеромонах Паисий, а името му ме връща към неговите съдбовни думи, за да събуди у мене толкова много чувства, емоции, мисли, образи, преживявания и над всички тях гордостта, че съм син на тази земя, че мога да бъда достоен човек сред достойните в планетарен мащаб.

Твърдим днес, че прекрачваме прага на нова епоха, че сме в нова епоха, в дигиталната епоха. И това е така. Но Словото, и най-вече художественото слово, винаги е било дигитално. То никога не е признавало времевите граници и свободно е преминавало през тях. И това го дарява с неимоверната способност да бъде Будител. Чудно е българското слово в тази си функция, която ние сме извели в доминираща. Какво събуждат у нас тези думи: Я кажи ми, облаче ле бяло...; Бърза бързоструйна Струма...; Конници, конници, конници, кървави конници...; Бурен барабан е Боре, / бързо Борето бърбори. / Боре бре, не бърбори / бре бърборенето спри!"; Искам да те нарисувам / не със молив, не със четка, / с устни ще те нарисувам, / с благодарните си устни, / с десет пръстчета възторг...

А какво събуждат у нас гениалните стихове на Христо Ботев? - Настане вечер. / Месец изгрее. / Звезди обсипят свода небесен. / Гора зашуми. Вятър повее. / Балканът пее хайдушка песен.

Гениалното ботевско слово, гениалното българско слово събужда у нас чувството за вечност - били сме, сега сме и утре ще бъдем на тази многострадална земя с огромната си жилава жажда за живот, изпълнен със смисъл и достойнство. И с вяра в себе си, че можем да постигнем този живот, ако живеем според собствените си духовни и морално-нравствени начала.

Ето какви мисли породиха у мене творбите на участниците в конкурса, които писаха по две предварително зададени теми - в областта на литературата: Светът е градина с различни цветя, а при журналистиката: Различията ни правят богати - теми, формулирани от Нели Пигулева и Пламен Атанасов. Без да правя обстоен анализ на предадените, прочетените и оценените от журито текстове, искам да отбележа щастливия факт, че младите хора от цялото ни етнокултурно землище имат потребност да творят, да се себепознаят чрез словото, да вникнат в смисъла на съвремения свят и да изразят субективно-оценъчното си отношение към него. Чрез словото те се полагат в този свят и се себеизразяват искрено и вълнуващо, понякога очарователни с наивитета си.

Силно впечатление ни направи ярко изразената в някои текстове нравствена позиция на младите автори по отношение на съвремието ни. А щом нашите деца и внуци имат такива сетива за битието и могат по адекватен словесно-творчески начин да изрекат смело истината, то това вдъхва оптимизъм не само в литературен или публицистичен аспект, но най-вече и в личностен , и в обществен план.

Искаме като жури да откроим за пореден път участниците от Пловдив - клуб "Клио", чието силно присъствие на конкурса вече е пословично в най-хубавия смисъл; ентусиазираните млади журналисти от клуб "Репортери" в Разград, които дават пример с работливост и постоянно търсене на нови теми и герои; учениците от Варна, Тервел, Казанлък, София, Търговище, Стара Загора, Габрово, Карнобат, и, разбира се, от Русе. Похвално е участието на ученици и от по-малките населени места като Берковица, с. Стража , с.Врабево (Ловешко).

Ще си позволя да цитирам две писма до организаторите на конкурса:

Уважаеми организатори,

Признателни сме за будителската ревност, с която утвърждавате ценностите на конкурса "Стоян Михайловски" вече осмо издание. Темите, по които насочвате нашите млади литератори и журналисти, предизвикват разнопосочни търсения, стимулират творчески пробивки и открития. Конкуренцията зарежда особена тръпка, а резултатите вдъхновяват.

Нашият ученически клуб "Клио" за пети пореден път става част от поривите на мисъл и дух, които Вашият конкурс провокира. Благодарим за предизвикателствата и възможностите!

Гордеем се, че сме част от традицията на Вашия конкурс "Стоян Михайловски".

Чест е да бъдем носители на наградите му.

За съжаление, разстоянията се оказаха трудни за преодоляване и идването ни за награждаването е невъзможно.

Поздрави: Донка Радева

Благодаря за оценката и наградите на учениците от нашите клубове. С радост участваме във Вашия конкурс от неговото начало. Желая Ви хубав празник на духа и творчеството! Бъдете все такива добротворци, провокиращи таланта на младите!

На отчитането на резултатите от конкурса няма да присъстват нашите ученици, защото точно в този ден организираме екскурзия с тях до Котел и Жеравна. Успешна и ползотворна учебна година! До нови срещи!

Валя Динева, ръководител на клубовете "Сладкодумци" и "Журналист"

Конкурсът следователно е потребен. Той намира смисъл и оправдание в творческата дейност на тези, които го организират, на учителите и художествените ръководители, на учениците, които участват със своите текстове в него. Защото творчеството дава вътрешна свобода на личността, предоставя възможност да се осъзнае нещо много, много важно, което ни е казано по блестящ начин в един от разказите на Елин Пелин:

- Това е приказка, разбираш ли - рече твърдо Благолаж и настави: Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?
- Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? - отговори Лазо.
- Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш... И току виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните за това...да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.

Честит празник на Будителите! Честито на всички наградени! На добър час!

доц. д-р Руси Русев

* Слово на председателя на журито на церемонията по награждаването на победителите на конкурса