Слово на председателя на журито - 2018 г.

Скъпи участници в Единадесетия национален ученически конкурс за литературно творчество и журналистика "Стоян Михайловски" - Русе, 2018,

Скъпи организатори на конкурса, членове на журито, учители и ръководители на литературни клубове, кръжоци и редколегии, драги майки и бащи,

Уважаеми дами и господа,

Днес ние разгръщаме поредната, единадесета, страница на конкурса, чиято основна мисия е съхраняването на нравствеността, красотата и творческата мощ на българския език. Защото какъвто е езикът ни, такива сме и ние!!!

Благодарение на вдъхновения труд и упорството на всички вас конкурса продължава своя живот и все повече се утвърждава като своеобразна културна общност, подпомагаща изграждането на творчески личности в областта на художествената литература и журналистиката. В тази общност с удивително постоянство участват заедно със своите учители и ръководители млади хора от Пловдив, Варна, Монтана, Разград, а през последните години и от Кърджали, Тервел, Карнобат, Царево, Петрич, Хаджидимово, Бяла Слатина, Велинград, Шумен, София, Свищов и др.

Единадесетият национален конкурс "Стоян Михайловски" бе посветен на 170-та годишнина от рождението на Христо Ботев и 140-та годишнина от рождението на Пейо Яворов. Темите, по които писаха участниците в конкурса, бяха: Душата ми е стон - в раздел "Литературно творчество" и Знаеш ли ти кои сме? - в раздел "Журналистика".

В изпратените стихотворения и разкази зададената тема се интрепретира в различни ракурси, което показва добър художествено-естетически усет на младите автори от различните възрастови групи. Това е тема, която винаги ще интригува не само художниците на словото, но и всеки човек, който чете себе си като страница от вселенската книга на вечния живот.

В този раздел има прекрасни стихотворения и разкази като замисъл, композиция, образна система, стил, естетика на езика, умение да се изгражда художествена цялост. Смислово-емоционалните акценти в текстовете са поставени върху взаимността, от която трябва да се проникнем, за да живеем на този свят според повелите на човешката нравственост и любов, създавайки хуманен свят, в който човекът е човек.

Иска ми се да се спра накратко на лирическите и белетристичните творби на Даниел Бояджиев, Елена Божурина, Теодора Миткова, Полина Пенчева, Весела Бонева, Радко Василев, Десислава Георгиева, Стефани Ангелова, Наталия Таринова, Мариела Йорданова, Милица Иванова, Жасмина Манолова, Александър Габровски и да отбележа конкретните им художествени постижения. Но това по обясними причини не е възможно. И все пак ще посоча следното двустишие от стихотворението "По-малка е България сега" на Радко Василев, осмокласник от Карнобат: Пазете ме, не искам да изгарям / без спомени, без знаме и приятели! Тези стихове са болезнен стон молба на душата на едно момче, преживяващо драматично загубата на опожареното любимо училище и измъчвано от мрачни предчуствия!

Особено внимание заслужават и двата текста на десетокласника от Варна Александър Габровски, които демонстрират оригинално художествено-естетическо мислене, открояващ се индивидуален стил на писане и интригуваща проницателност. Ето финала на неговото стихотворение "Да бъда сам": Аз искам... / празнотата в края на деня / да ме погълне, да се слея с неживата материя, да се събудя след милион години, когато земите са води, / а водите са земи, / когато хората ще са изчезнал вид / и ще бъда сам./ Ще бъда сам. Не, това не са стихове на мизантроп! Защото те изразяват страданието на лирическия герой, разбрал дълбоката същност на своето време и прозрял, че безумно самоунищожаващия се съвременен човек няма друга алтернатива освен да се прероди за нов живот по вертикалата на един нов хуманизъм.

Другата тема - "Знаеш ли ти кои сме?". Този въпрос, заглавие на фейлетон, написан през 1872 г.вероятно от Христо Ботев или от Любен Каравелов, или в съавторство, със своята многозначителност и народопсихологическа актуалност е развълнувал силно младите хора и затова в конкурса са представени материали с много добри съдържателни и езиково-стилистични качества. Написаното и направеното по темата показва, че авторите ученици са социално будни, че те имат активно личностно отношение към злободневните теми на деня - осмислят ги аналитично и ги преживяват искрено по определена ценностна скала. Техният поглед върху действителността, мисълта и оценъчната им дейност отмерват и отчитат вярно както лошотията по нашите земи, така и доброто - с добрите случки и добрите хора. Интересни са материалите с напълно нова технологична визия - обръща се внимание и на положителното, и на отрицателното влияние на новите технологии, навлезли в интернет изданията и социалните мрежи - там, където всъщност се раждат и фалшивите новини, и предизвикателствата към младите хора да правят рисковани експерименти със себе си. Традиционно силно е участието на млади журналисти от съответните клубове в Пловдив, Варна, Монтана, Разград, а в последно време и от Кърджали, Търговище, Тервел, Карнобат. Свой почерк показват и участниците от Царево, Петрич, Хаджидимово и т.н. Езикът на не малка част от журналистическите материали е колоритен, с интересни сравнения и примери от литературни творби и народни умотворения.

Разбира се, че в конкурсните литературни творби и журналистически материали има немалко слабости, на които сега няма да се спирам - членовете на журито ще ги посочат в разговор с участниците.

След три дни ще честваме Деня на будителите! Светъл празник, който всяка година ни призовава към будност и бъдност! Но като че ли неговият истински призивен глас все повече потъва в блатото на високопарните, загубили истинското си значение думи, които звучат от различни трибуни на този ден.

Известно е, че между езика и човека съществува съкровена, съдбовна връзка. Промените в единия водят до същите промени в другия.

Ралф Емерсън например установява, че: "Падението на човека влече след себе си падението на езика", а Йосиф Бродски твърди: "Падението на езика влече след себе си падението на човека".
Нека в Деня на светлия празник да помислим върху тези думи и да продължим пътя си така, както ни диктува сърцето, разумът и съвестта ни, но с мисъл и слово за взаимността между нас!!!

На добър час!

доц. д-р Руси Русев

*Слово на председателя на журито на церемонията по награждаването на победителите на конкурса