Слово на председателя на журито - 2022 г.

Слово на председателя на журито на XV национален конкурс „Стоян Михайловски“ Нели Пигулева при връчването на наградите - 29 октомври 2022 година

Отново сме в навечерието на един от най-българските празници – Деня на народните будители и отново е време да обявим официално резултатите от националния ученически конкурс за литература и журналистиката, който за пореден път събра художествени текстове на момичета и момчета от 1 до 12 клас.  Тази година за теми в двата конкурсни раздела бяха избрани изречения от двама бележити и обичани от поколения малки и големи писатели. 

През 2022 година се навършват 120 години от рождението на сладкодумния български приказник Ангел Каралийчев и 125 години от рождението на един от най-обичаните детски поети Асен Разцветников – автор на „Тръгнал кос“, „Мързелан и Мързеланка“ и много други емблематични стихове.

2022 година е и повод да си припомним, че се навършват 140 години от рождението на Алън Милн, автора на още една безсмъртна книга – „Мечо Пух“.

Темите за конкурса „Стоян Михайловски“ бяха свързани с тези годишнини и очакванията бяха, че те ще вдъхновят и ще накарат да се замислят малките и младите участници в състезанието.

Към тях бе прибавено и изречение от патрона на конкурса Стоян Михайловски - през август 2022 година се навършиха 130 години от деня, в който Стоян Михайловски създава не другаде, а в Русе химна на българската просвета и книжнина „Върви, народе възродени“.

В раздел „Литература“ темите бяха формулирани като Ден без приятел до теб е като гърне без капчица мед на дъното „Мечо Пух“ на Алън Милн и Само свободните души пеят от Ангел Каралийчев.

За младите журналисти бе предложено да пишат в различни жанрове по темите Целта на нашия живот не е да добруваме, а да добротворстваме от Стоян Михайловски и Дон Кихот, Дон Кихот, двойнико мой!.. (Асен Разцветников, от неговата поема „Двойник“).

В 15-ото издание на конкурса се включиха 131 млади литератори и журналисти от цялата страна със 150 творби и 4 журналистически екипа. Много от тях наистина вдъхновено и със стремеж към оригиналност са пристъпили към творческите задачи, които поставя конкурсът. В резултат на това са били написани стихотворения, разкази, приказки, импресии, есета, някои от които впечатлиха журито. Сред изпратените текстове са намерили място дори и не срещаните често в съвременната литература акростихове, при които личи желанието да се спазят принципите на този литературен жанр. Много от текстовете притежават ценни качества като интересна идея, последователно разработване на сюжет, използване на разнообразни образни средства, интригуваща развръзка.

Към тези качества и към заслужаващото адмирации желание за масово участие на някои литературни и журналистически клубове в различни български градове, където традиционно ръководителите амбицират учениците към работа със словото и към изява, се добавят обаче и някои, за съжаление, също превърнали се в традиционни явления, които не могат да бъдат оценени положително. Поривът към масовост в участието често води до пренебрегване или подценяване на темата в съответния раздел на конкурса, до принизяване на критериите – и в резултат на това до откровено безпомощни в художествено отношение стихчета или текстчета в проза. По-притеснителното е забелязващата се при някои от участниците слаба грамотност и липса на умела и деликатна редакторска намеса, която би била уместна от ръководителите на клубове, които изписват имената си до имената на участниците. Някои от тях очевидно събират всичко, написано от децата в кръжока им, само и само да изпратят повече бройки за конкурса, без да обръщат внимание на художествените стойности на текстовете. Или може би тези ръководители сами не притежават качества и дарба да ръководят такива кръжоци?

Казвам всичко това не за да внеса горчива нотка в празничното настроение днес – а най-вече заради тревогата, която аз и моите колеги от журито изпитваме заради все по-ширещото се неглижиране в последно време на писмената реч, на художествения изказ, на качествената литература и на стойностната журналистика. А точно днес е моментът да споделя тази тревога – в деня, в който не само награждаваме най-добрите в националния конкурс „Стоян Михайловски“, а и си припомняме личността на поета, баснописеца, философа, политика, публициста – който заради своя талант и своята позиция дори бива осъден през 1904 година (причината е неговата статия „Потайностите на българския дворец“, но също и непримиримостта му към недъзите и двуличието на обществото, които той талантливо осмива в своите актуални и днес басни!).

Нека припомним някои мисли на този изключителен, но малко познат днес български мислител и поет:

„Без превъзпитание и морална култура не са достъпни и осъществими никакъв демократизъм, никаква свобода“.

„Всяко изучаване, всяко практикуване, всяко чиракуване биват бавни, сложни, постепенни, крайно трудни“.

И ще завърша с цитат от неговата басня „Ехидна и орел“ – може би една от малкото басни, които съдържат не само горчивина, а и порив към полет:

Така и ваший дух, поети,
лети към идеалните височини, където
изкуството всевечно свети;
там вий не виждате на злобата лицето.

Честит празник и сполука на всички, които са твърдо решени българското слово да бъде скъпоценна част от живота им!