Слово на председателя на журито - 2025 г.
Слово на председателя на журито на XVIII национален конкурс „Стоян Михайловски“ Нели Пигулева при връчването на наградите - 1 ноември 2025 година
Всяка страна има своите празници, които символизират най-важните събития в историята на държавите. Революции, независимост, края на войни и битки. Обикновено тези са събитията, определящи датите, на които се вдига националният флаг, свирят се бодри и вдъхновяващи маршове, държат се прочувствени речи.
България също има своите героични дати. Но, струва ми се, за нас са по-важни други две – два дни в годината, които се отбелязват само у нас, най-малкото, от България започва тяхното честване.
Досещате се, че говоря за 24 май – деня на българската азбука, просвета и култура, и за 1 ноември – деня на народните будители. Само ние празнуваме своите букви и своите будители. Само ние знаем кои са личностите, които стоят зад тези грандиозни по смисъла и по посланията си събития – създаването на писменост и пробуждането на народната свяст.
На тези дати не кънтят маршове, не маршируват гвардейци, не се пеят многогласови химни. Тези дати са свидни и почти интимни – доколкото всеки по своему усеща тези празници, най-вече в сърцето си.
Всеки тълкува и преживява по своему Деня на будителите. За всеки този ден означава нещо дълбоко лично, всеки има конкретни личности от пантеона на българската духовност, които са му особено близки. Вероятно това спестява на тази дата афишираната гръмогласност и показност, с които изобилстват честванията на други национални празници. Вероятно точно поради това, политиците усещат, че не са в състояние да вкарат 1 ноември в своите собствени рамки за директна консумация и подсъзнателно се държат настрана. А може би го правят, защото духовността за тях е нещо далечно и излишно, а и трудно се поддава на експроприиране?
Независимо какви са причините, за щастие този факт остава факт. И Денят на будителите в повечето случаи остава „свободен от употреба“. И остава звънък и трепетен за хората на духа.
Дали вие, които пишете, сте народни будители?
Разбира се, че не! Със сигурност все още не.
Това звание човек може да получи единствено, след като ситото на историята и времето пресее повседневните действия.
Но вие правите това, което извира от сърцата ви и в което ви води вашата несъмнена дарба.
Нашите малки и големи светове имат нужда от вашите думи – от вашите искрени, развълнувани и талантливи думи. Та нали вие самите се вдъхновявате и усещате света по-бял и прозрачен, когато четете книги, които ви карат да мислите и ви радват, че в тях откривате съмишленици.
Затова – продължавайте! Четете! И пишете!
Това е може би най-извисеното и благородно пътешествие към истината и към смисъла!
Пазете думите!
Пазете сърцата си!
Те са потребни не само на вас, но и на хората около вас – днес и винаги.